Владимир Керавски
Петък, 30 ноември 1928 г. Централният площад в Кюстендил е почти безлюден, но не заради военното положение, на което май никой вече не обръща внимание, а заради започналия доста силен снеговалеж. Една минувачка залита и се свлича на земята, постовият стражар се втурва да ѝ помогне. В този момент неизвестно лице поставя върху паметника на Тодор Александров самоделна бомба със запален фитил (голяма бутилка от зелено стъкло, пълна с тротил, запечатана с восък)
и бързо се отдалечава. Едни момчета са го забелязали и показват бомбата на минаващите през площада двама мъже. По-младият от тях се хвърля към паметника, сваля бутилката, разбива я, разпилява заряда и успява да загаси фитила. Капките кръв върху снега са от порязаната му ръка.
Паметникът на Тодор Александров е тържествено открит само преди месец, а това е вече вторият опит за атентат срещу монумента. След девет дни призори на едно от дърветата край паметника е намерен обесен човек с окачена на врата му мукавена табела с надпис „Такава е участта на предателите…“ Обесеният е Зара Попов Секулички, анархокомунист, след 9 юни 1923 г. „избягал в Сърбия и станал оръдие на сръбската власт.“ Младият мъж, предотвратил атентата, е агентът на Кюстендилската полицейска инспекция Владимир Керавски.
и бързо се отдалечава. Едни момчета са го забелязали и показват бомбата на минаващите през площада двама мъже. По-младият от тях се хвърля към паметника, сваля бутилката, разбива я, разпилява заряда и успява да загаси фитила. Капките кръв върху снега са от порязаната му ръка.
Паметникът на Тодор Александров е тържествено открит само преди месец, а това е вече вторият опит за атентат срещу монумента. След девет дни призори на едно от дърветата край паметника е намерен обесен човек с окачена на врата му мукавена табела с надпис „Такава е участта на предателите…“ Обесеният е Зара Попов Секулички, анархокомунист, след 9 юни 1923 г. „избягал в Сърбия и станал оръдие на сръбската власт.“ Младият мъж, предотвратил атентата, е агентът на Кюстендилската полицейска инспекция Владимир Керавски.
Владимир Йосифов Керавски е роден на 26 декември 1904 г. в с. Ресен, Босилеградско. Има двама братя и една сестра. Учи до пети прогимназиален клас, но поради окупацията през 1920 г. прекъсва обучението си. През 1921 г. той и брат му Ванѐ са арестувани от сръбските власти за противодържавна дейност. Брат му е осъден на една година затвор, а Владимир е освободен като непълнолетен, след като е лежал 7 месеца в предварителния арест. През 1922 г. заедно с най-големия си брат Йордан бяга в България. Родителите Герасим и Велика със сестра му по-късно също бягат в България и се заселват при брат му в с. Трекляно, Кюстендилско.
[...]
Като полицейски служител в Кюстендил Керавски без съмнение е бил запознат в детайли с процесите, разстановката на силите и взаимоотношенията във ВМРО, а също и с легалната, и с нелегалната дейност на своите земляци от Западните покрайнини, както и със задкулисните механизми, контролиращи и направляващи част от тази дейност. През април 1929 г. Владимир Керавски е избран в ръководството (допълнителен член на ЦК) на новоучредената Революционна организация „Босилеград“, креатура на хората на Дамян Велчев от Тайния военен съюз и под контрола на Държавна сигурност...
В полицейското му досие Владимир Керавски е определен като „деен член на нелегалната организация „Въртоп“ и „голям националист“. Самият той при разпитите в полицията през януари 1934 г. отрича някога да е членувал във „Въртоп“, но при това заявява:
След разцеплението на „Въртоп“ симпатизирам на крилото на Ив. Гьошев, защото мисля, и съм уверен в това, че емиграцията е с него и той е създал западнопокрайнското движение.
Връзките му с радикалната организация вероятно датират още от 1929 г., когато като допълнителен член на ЦК на Революционна организация „Босилеград“ е трябвало „да пречи“ на единодействието на Гьошевото крило с ВМРО в Кюстендилско и Босилеградско, но това му е дало възможност да опознае по-добре Иван Гьошев, неговите хора и идеите им...
[...]
След преврата от 19 май 1934 г. няма данни Вл. Керавски да е бил репресиран. Той продължава да поддържа връзка с бившите ръководители на „Въртоп“. Не е известно обсъждани ли са някакви планове и какви съображения е имало, но едва ли е случайно, че по ходатайство на Иван Гьошев и Крум Гопов, със съдействието на Кирил Христов, вече майор, в Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 15 май 1935 г. са назначени бившите въртопци Владимир Керавски, Никола Велков и Любомир Янакиев.
[...]
Владимир Керавски през 40-е години като разузнавач в РО3
Снимката е от служебното му досие
На 1 юни 1942 г. на В. Керавски е възложено като представител на военното контраразузнаване да присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, осъден и екзекутиран като съветски шпионин.
* * *
На 27 септември 1944 г. Керавски е арестуван от комунистите и до края на годината е разследван в килиите на Държавна сигурност.
Съпругата му Елена, останала сама с двете малки деца и без пукнат грош, моли милиционерите да дадат на мъжа ѝ за подпис пълномощно, с което тя да получи заделените от него пари в Сдружението на чиновниците при Министерството на войната. Отговорът е „не“. С молив е драснато още: „ДС / [прик]лючване, разглеждане, съд“.
До съд Владимир Керавски не е допуснат. В началото на 1945 г. „безследно изчезва“ и той. По сведения от 1955 г. на неговия бивш колега в РО Марин Митев (служебен псевдоним ГЮ3), впоследствие завербуван от ДС (агентурен псевдоним „Симеонов“), Владимир Керавски е „ликвидиран след 9.ІХ.1944 година“.
В обвинителния акт на народния съд името му фигурира със забележка „отсъствующ“. На 22 март 1945 г. Пети малък състав на народния съд в София произнася своята присъда. По раздел ХІІ от нея 26 души, „всичките в неизвестност“, служители в Дирекция на полицията, Държавна сигурност и РО, сред които и Владимир Йосифов Керавски, завеждащ бюро в РО3, са осъдени на СМЪРТ като „виновни в това, че за времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. в пределите на България и извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителството външна и вътрешна политика са заповядали, поощрили и извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, като са предавали такива сведения, които се отнасяли до безопасността и важни интереси на партизаните и другите борци за народните свободи…“ Целият им имот се присъжда в полза на държавното съкровище, включително и скромните спестяванията на Владо Керавски в чиновническото сдружение.
[...]
Като полицейски служител в Кюстендил Керавски без съмнение е бил запознат в детайли с процесите, разстановката на силите и взаимоотношенията във ВМРО, а също и с легалната, и с нелегалната дейност на своите земляци от Западните покрайнини, както и със задкулисните механизми, контролиращи и направляващи част от тази дейност. През април 1929 г. Владимир Керавски е избран в ръководството (допълнителен член на ЦК) на новоучредената Революционна организация „Босилеград“, креатура на хората на Дамян Велчев от Тайния военен съюз и под контрола на Държавна сигурност...
В полицейското му досие Владимир Керавски е определен като „деен член на нелегалната организация „Въртоп“ и „голям националист“. Самият той при разпитите в полицията през януари 1934 г. отрича някога да е членувал във „Въртоп“, но при това заявява:
След разцеплението на „Въртоп“ симпатизирам на крилото на Ив. Гьошев, защото мисля, и съм уверен в това, че емиграцията е с него и той е създал западнопокрайнското движение.
Връзките му с радикалната организация вероятно датират още от 1929 г., когато като допълнителен член на ЦК на Революционна организация „Босилеград“ е трябвало „да пречи“ на единодействието на Гьошевото крило с ВМРО в Кюстендилско и Босилеградско, но това му е дало възможност да опознае по-добре Иван Гьошев, неговите хора и идеите им...
[...]
След преврата от 19 май 1934 г. няма данни Вл. Керавски да е бил репресиран. Той продължава да поддържа връзка с бившите ръководители на „Въртоп“. Не е известно обсъждани ли са някакви планове и какви съображения е имало, но едва ли е случайно, че по ходатайство на Иван Гьошев и Крум Гопов, със съдействието на Кирил Христов, вече майор, в Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 15 май 1935 г. са назначени бившите въртопци Владимир Керавски, Никола Велков и Любомир Янакиев.
[...]
Владимир Керавски през 40-е години като разузнавач в РО3
Снимката е от служебното му досие
На 1 юни 1942 г. на В. Керавски е възложено като представител на военното контраразузнаване да присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, осъден и екзекутиран като съветски шпионин.
* * *
На 27 септември 1944 г. Керавски е арестуван от комунистите и до края на годината е разследван в килиите на Държавна сигурност.
Съпругата му Елена, останала сама с двете малки деца и без пукнат грош, моли милиционерите да дадат на мъжа ѝ за подпис пълномощно, с което тя да получи заделените от него пари в Сдружението на чиновниците при Министерството на войната. Отговорът е „не“. С молив е драснато още: „ДС / [прик]лючване, разглеждане, съд“.
До съд Владимир Керавски не е допуснат. В началото на 1945 г. „безследно изчезва“ и той. По сведения от 1955 г. на неговия бивш колега в РО Марин Митев (служебен псевдоним ГЮ3), впоследствие завербуван от ДС (агентурен псевдоним „Симеонов“), Владимир Керавски е „ликвидиран след 9.ІХ.1944 година“.
В обвинителния акт на народния съд името му фигурира със забележка „отсъствующ“. На 22 март 1945 г. Пети малък състав на народния съд в София произнася своята присъда. По раздел ХІІ от нея 26 души, „всичките в неизвестност“, служители в Дирекция на полицията, Държавна сигурност и РО, сред които и Владимир Йосифов Керавски, завеждащ бюро в РО3, са осъдени на СМЪРТ като „виновни в това, че за времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. в пределите на България и извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителството външна и вътрешна политика са заповядали, поощрили и извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания, като са предавали такива сведения, които се отнасяли до безопасността и важни интереси на партизаните и другите борци за народните свободи…“ Целият им имот се присъжда в полза на държавното съкровище, включително и скромните спестяванията на Владо Керавски в чиновническото сдружение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар