Тази книга не е историческо изследване. Нямам нито подготовката, нито нито амбицията, а още по-малко таланта, за да се захващам с подобно дело. Но би трябвало да бъде добросъвестен и подреден преразказ на всичко онова, което съм изчел за "Въртоп" и въртопци. И на документите, които през последните 3-4 години рових из архивите.
Дали се е получило - ако някой прочете книгата, той да съди.
...
Измишльотини поне няма. Бедна ми е фантазията, за да белетризирам. Ненавсякъде обаче са посочвани използваните източници, за да не се претоварва излишно текстът. Но дори когато мимоходом споменавам например, че денят бил "необичайно топъл", или че било "дъждовно", предварително съм проверил метеорологичната справка за съответната дата в тогавашните вестници...
...
Стремял съм се да бъда безпристрастен, да не налагам своето субективно отношение и оценки към събития от миналото, в които нито съм участвал, нито съм бил свидетел. И особено към хора, които отдавна не са между живите.
Сега, докато препрочитам текста, виждам, че този стремеж е оставал безуспешен по-често, отколкото би ми се искало. Изглежда е било неизбежно.
Във всеки случай внимателният читател лесно ще забележи тези "субективистични" моменти и без проблем може да ги прескача.
...
Привърженик съм на правилото "Всяка жаба да си знае гьола!" Не зная дали е правилно, но създава известна подреденост.
И изведнъж, след повече от четвърт век бълбукане в блатото на книгоиздаването, да цопна в съседния гьол... Продължава да ми струва малко неприлично. А и всеки, който ме познава по-отблизо, знае за непоносимостта ми към писането. (Чукча не писатель. Чукча - читатель!) Няма да споменавам за преминаването "от другата страна на бюрото" - винаги е дискомфортно.
...
И все пак дръзнах да напиша тази книга. Стана случайно. По съвсем друг повод трябваше да вляза в архивите (признавам си, беше ми за първи път), а там не издържах на изкушението да потърся и документи за "Въртоп". Израсъл съм с недомлъвки и недоразказани истории за въртопци, изчел съм комай всичко, публикувано за тази организация, дори по мое предложение и настоятелна покана през 2003 г. изследователят на западнопокраинското движение Методи Петров макар и неохотно, но се съгласи да напише и издаде книгата си "Въртоп"...
...
Документите буквално ме заплениха. Самото докосване до пожълтелите, поокъсани, често нечетливи листове беше много по-вълнуващо, отколкото някога съм предполагал.
След няколко месеца безразборно четене се оказа, че вече съм захапал кукичка, от която трудно можеш да се откачиш. Предизвикателството да се опиташ да събереш поне относително цялостна картина за човек или събитие от несвързани късчета, разпилени из различни архиви, фондове и издания, а често и липсващи (или ненамираеми), е не само изключително увлекателно, но и пристрастяващо.
...
Докато в един момент не възникна въпросът за смисъла. Защо правех всичко това? За какво трупах в изневеряващата ми вече памет и по разни тефтери имена, дати, сигнатури? Можех да си позволя да злоупотребявам с доброто възпитание на неколцина близки, отегчавайки ги с истории, които не ги интересуват, но в това нямаше смисъл... И тогава Хриси (най-вероятно деликатно напомняйки ми, че прекалявам) ме попита: "Защо не напишеш книга?"
Изненадващо, но това се оказа достатъчно, за да ме накара да седна пред клавиатурата.
...
Вече бях започнал неуверено да пиша нещо и трябваше да потърся едни стари фотографии. Чак ме е срам да нарека "личен архив" кашона и няколкото картонени кутии от обувки, в които през годините съм пъхал разни писма, документи, записки, снимки... Но там намерих и два забравени листа зеленикава хартия, върху които преди 40 години съм бил нахвърлял първите редове за тази книга.
Не зная дали това беше знак от миналото. И не искам да прозвучи високопарно, но вече се чувствах задължен пред себе си да напиша книга за "Въртоп" и за въртопци. Няма случайности.
...
Измишльотини поне няма. Бедна ми е фантазията, за да белетризирам. Ненавсякъде обаче са посочвани използваните източници, за да не се претоварва излишно текстът. Но дори когато мимоходом споменавам например, че денят бил "необичайно топъл", или че било "дъждовно", предварително съм проверил метеорологичната справка за съответната дата в тогавашните вестници...
...
Стремял съм се да бъда безпристрастен, да не налагам своето субективно отношение и оценки към събития от миналото, в които нито съм участвал, нито съм бил свидетел. И особено към хора, които отдавна не са между живите.
Сега, докато препрочитам текста, виждам, че този стремеж е оставал безуспешен по-често, отколкото би ми се искало. Изглежда е било неизбежно.
Във всеки случай внимателният читател лесно ще забележи тези "субективистични" моменти и без проблем може да ги прескача.
...
Привърженик съм на правилото "Всяка жаба да си знае гьола!" Не зная дали е правилно, но създава известна подреденост.
И изведнъж, след повече от четвърт век бълбукане в блатото на книгоиздаването, да цопна в съседния гьол... Продължава да ми струва малко неприлично. А и всеки, който ме познава по-отблизо, знае за непоносимостта ми към писането. (Чукча не писатель. Чукча - читатель!) Няма да споменавам за преминаването "от другата страна на бюрото" - винаги е дискомфортно.
...
И все пак дръзнах да напиша тази книга. Стана случайно. По съвсем друг повод трябваше да вляза в архивите (признавам си, беше ми за първи път), а там не издържах на изкушението да потърся и документи за "Въртоп". Израсъл съм с недомлъвки и недоразказани истории за въртопци, изчел съм комай всичко, публикувано за тази организация, дори по мое предложение и настоятелна покана през 2003 г. изследователят на западнопокраинското движение Методи Петров макар и неохотно, но се съгласи да напише и издаде книгата си "Въртоп"...
...
Документите буквално ме заплениха. Самото докосване до пожълтелите, поокъсани, често нечетливи листове беше много по-вълнуващо, отколкото някога съм предполагал.
След няколко месеца безразборно четене се оказа, че вече съм захапал кукичка, от която трудно можеш да се откачиш. Предизвикателството да се опиташ да събереш поне относително цялостна картина за човек или събитие от несвързани късчета, разпилени из различни архиви, фондове и издания, а често и липсващи (или ненамираеми), е не само изключително увлекателно, но и пристрастяващо.
...
Докато в един момент не възникна въпросът за смисъла. Защо правех всичко това? За какво трупах в изневеряващата ми вече памет и по разни тефтери имена, дати, сигнатури? Можех да си позволя да злоупотребявам с доброто възпитание на неколцина близки, отегчавайки ги с истории, които не ги интересуват, но в това нямаше смисъл... И тогава Хриси (най-вероятно деликатно напомняйки ми, че прекалявам) ме попита: "Защо не напишеш книга?"
Изненадващо, но това се оказа достатъчно, за да ме накара да седна пред клавиатурата.
...
Вече бях започнал неуверено да пиша нещо и трябваше да потърся едни стари фотографии. Чак ме е срам да нарека "личен архив" кашона и няколкото картонени кутии от обувки, в които през годините съм пъхал разни писма, документи, записки, снимки... Но там намерих и два забравени листа зеленикава хартия, върху които преди 40 години съм бил нахвърлял първите редове за тази книга.
Не зная дали това беше знак от миналото. И не искам да прозвучи високопарно, но вече се чувствах задължен пред себе си да напиша книга за "Въртоп" и за въртопци. Няма случайности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар